Представяне на най-новата книга на Братислав Иванов - `Япония. Векът на Дзен`
Представянето на новата книга на Братислав Иванов - „ Япония. Векът на Дзен “ ще се състои на 17 април 2019 година от 18:00 ч., в книжарница Хеликон-Витоша.
Братислав Иванов е български японист, създател на писания по филология и културология, и преводач от японски език.
Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация.
През 2009 година по предложение на японското държавно управление е почетен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в проучванията на японския език и разпространяването му в България.
В следващата книга, която Братислав Иванов предлага на българските читатели, дзен е прегледан в подтекста на индийския, китайския и японския будизъм.
Акцентът в книгата е върху одобряването на дзен в Япония и последователното изместване на еклектичния дзен, съдържащ детайли от ритуалната процедура на Тендай и Шингон, от така наречен чист дзен. Времето, през което протичат тези процеси, се назовава векът на дзен.
Откъс:
Дзен е школа в източноазиатската махаяна с акцент върху медитативната процедура. Терминът дзен е японското четене на китайския писмен знак (chàn), с който се записва санскритската дума dhyāna медитация. Казано тъкмо, китайският запис е chánnà, а chàn е нормалното му редуциране.
Преданието споделя, че началото на дзен традицията слага самият Буда при една от проповедите си в Планината на лешоядите:
Веднъж, като бил в планината Гридхракута, Буда Шакямуни посочил на събралото се голям брой цвят на удумбара и притворил очи. Само Махакашяпа се усмихнал. Тогава Буда произнесъл и думите: „ Аз притежавам съкровищницата на окото на истинното обучение, чудотворната вътрешност на нирвана. Поверявам я на Махакашяпа. “ (Доген, 2016:69–70)
Така Махакашяпа – обичаният възпитаник на Буда Шакямуни – става първи патриарх на будизма. Негов правоприемник е Ананда – най-талантливият възпитаник на Буда Шакямуни.
Цитираната нагоре проповед на Буда Шакямуни отразява смисъла на директното предаване на Учението (Дхарма) – очи в очи, от буда на буда и от патриарх на патриарх.
В Япония дзен се появява под въздействие на китайския чан, основан съгласно преданието от полулегендарния патриарх Бодхидхарма, който през 520 година идва от Индия в Нанюе (Кантон). В коаните нормално се споделя, че идва от Запад. Според легендата той е двайсет и осмият индийски и първият китайски патриарх на чан будизма.
На Бодидхарма се приписват четирите постулата, отразяващи особеностите на учението.
Тези постулати са:
не се основава на думи и писмена;
не се предава посредством сутри;
насочено е директно към човешката душа;
познай себе си и стани буда.
Първият принцип отразява момента от проповедта на Буда Шакямуни в Планината на лешоядите, когато той безмълвно демонстрира на слушателите си цвете. В дзен това събитие се преглежда като начало на предаването на висшата мъдрост без думи и писмена. Те се заменят от жестове.
В литературата за дзен могат да се намерят голям брой образци, в които се подчертава върху непосредствения набожен опит и като че се подценява както ролята на сутрите и шастрите, по този начин и на престижите.
Много от тези изявления на пръв взор звучат парадоксално. Типичен образец за това са необятно известните думи на Линдзи (яп. Риндзай) „ Ако срещнеш Буда, убий Буда; в случай че срещнеш патриарха, убий патриарха… “ (The Zen Teaching of Rinzai, 1976:43).
В коментара си към трийсет и седмия случай в сборника „ Мумонкан “ наставникът Умън (Мумон) акцентира, че за тези, които в действителност са разбрали отговора, не съществуват нито Шакямуни в предишното, нито Майтрея в бъдещето (Blyth, 1966:248–249).
Според Х. Дюмулин, най-авторитетния историк на дзенбудизма, не е допустима религиозна процедура (religious experience) без някаква форма на религиозно обучение. Ето за какво дзен би трябвало да се сложи в неговата духовна и интелектуална среда, като се прегледат махаянските сутри, от които той черпи ентусиазъм (Dumoulin, 2005:55).
Думите на Х. Дюмулин са в благозвучие с четвъртия принцип на Бодхидхарма, отразяващ всъщност смисъла на махаянската теория Татхагатагарбха, която има фундаментално значение в дзенбудизма.
Тази теория гласи, че на всички същества е присъща единна буда природа (санскр. buddhadhātu). Тя обаче е в евентуална форма (англ. Buddha-potential) и задачата на дзен практиката е да бъде обновена. Актът на нейното актуализиране се назовава сатори – японско четене на китайския писмен знак wù – и нормално се превежда като събуждане или прояснение
В китайския чан будизъм с доктрината Татхагатагарбха се срещат на първо време посредством Ланкаватара сутра и това е повода чан будизмът в началото да се назовава школа Ланкаватара (Торчинов, 2005:70).
Феноменът дзен е извънредно комплициран и многопластов. Той е неделима част от азиатската духовна просвета, като ни препраща към голям брой разнообразни течения и придвижвания. Вероятно това е повода някои дзен запалянковци да размиват неговите граници и да го свързват с всевъзможни психически феномени (Dumoulin, 2005: XVIII).
Будизмът има две съществени форми – тхеравада (хинаяна) и махаяна. Общоприета е гледната точка, че дзен следва да се преглежда в доктриналния подтекст на махаяна.
На картата по-долу е показано разпространяването на будизма в Източна и Югоизточна Азия. За насочна точка се приема Бодх Гая – град в индийския щат Бихар, където Буда получава прояснение.
Съществуващите различия са свързани основно с ролята на обособените страни в зараждането на чан будизма, неговото развиване в самия Китай и след прекосяването му в Япония, където той получава името дзен.
Според Х. Дюмулин три велики азиатски страни – Индия, Китай и Япония – имат забележителен принос в историята на дзенбудизма. Въпреки че той принадлежи на Китай и Япония, Индия не може да се преглежда само като негова насочна точка (Dumoulin, 2005: XX).
Според Д. Т. Судзуки родното място на дзен е Китай, а Япония е просто мястото, където той продължава да живее (Jaffe, 2015. Introduction, XVI).
За да не останат читателите с неправилно усещане, че Д. Т. Судзуки подценява индийските корени на дзен, ще изтъквам и едно друго негово изявление, съгласно което в дзен откриваме китайския прагматизъм, крепко споен с индийската метафизика и нейните възвишени размисли (Судзуки, 2014:454).
Според Алън Уотс дзен може да се преглежда като краен резултат от вековни обичаи в индийската и китайската просвета, макар че е повече китайски, в сравнение с индийски. След ХІІ в. дзен се вкоренява надълбоко и се превъплъщава креативен в японската просвета (Watts, 1999:3).
От позиция на казуса за ролята на Япония в развиването на китайския чан интерес съставляват и проучванията на Стивън Хайне. Той преглежда столетието от 1225 до 1325 година като знаков интервал, през който китайският чан се трансформира в дзен. Като долна граница на интервала Хайне приема годината, през която Доген (1200–1253) получава прояснение, а като горна – успеха на дзен наставника Дайто кокуши (1283–1337) в религиозния дебат (shūron) с водачите на старите школи (Heine, 2018:63).
В книгата, която предлагам на българските читатели, дзен е прегледан в подтекста на индийския, китайския и японския будизъм. Акцентът в книгата е освен върху одобряването на дзен в Япония, само че и върху последователното изместване на еклектичния дзен (kenshū zen), съдържащ детайли от ритуалната процедура на Тендай и Шингон, от така наречен чист дзен (junzen/junsui zen).
Доскоро се смяташе, че одобряването на чистия дзен се дължи извънредно на Доген, основателя на школата Сото. Нови документи, открити през втората половина на ХХ в., дават съображение да се счита, че при започване на този развой е активността на Нонин (?–1196) – създателя на първата дзен школа в Япония.
Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че Доген реализира това, което Нонин не съумява поради големия напън от страна на старите школи, станал причина да му се забрани да проповядва.
Утвърждаването на чистия дзен обгръща времето от 1191 година, когато китайският ментор Жуан Дегуан (1121–1203) предава учението на Нонин, до дебата при започване на 1325 година Това време, наречено в книгата векът на дзен, се вмества в историческия интервала Камакура (1185–1333).
Братислав Иванов е български японист, създател на писания по филология и културология, и преводач от японски език.
Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация.
През 2009 година по предложение на японското държавно управление е почетен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в проучванията на японския език и разпространяването му в България.
В следващата книга, която Братислав Иванов предлага на българските читатели, дзен е прегледан в подтекста на индийския, китайския и японския будизъм.
Акцентът в книгата е върху одобряването на дзен в Япония и последователното изместване на еклектичния дзен, съдържащ детайли от ритуалната процедура на Тендай и Шингон, от така наречен чист дзен. Времето, през което протичат тези процеси, се назовава векът на дзен.
Откъс:
Дзен е школа в източноазиатската махаяна с акцент върху медитативната процедура. Терминът дзен е японското четене на китайския писмен знак (chàn), с който се записва санскритската дума dhyāna медитация. Казано тъкмо, китайският запис е chánnà, а chàn е нормалното му редуциране.
Преданието споделя, че началото на дзен традицията слага самият Буда при една от проповедите си в Планината на лешоядите:
Веднъж, като бил в планината Гридхракута, Буда Шакямуни посочил на събралото се голям брой цвят на удумбара и притворил очи. Само Махакашяпа се усмихнал. Тогава Буда произнесъл и думите: „ Аз притежавам съкровищницата на окото на истинното обучение, чудотворната вътрешност на нирвана. Поверявам я на Махакашяпа. “ (Доген, 2016:69–70)
Така Махакашяпа – обичаният възпитаник на Буда Шакямуни – става първи патриарх на будизма. Негов правоприемник е Ананда – най-талантливият възпитаник на Буда Шакямуни.
Цитираната нагоре проповед на Буда Шакямуни отразява смисъла на директното предаване на Учението (Дхарма) – очи в очи, от буда на буда и от патриарх на патриарх.
В Япония дзен се появява под въздействие на китайския чан, основан съгласно преданието от полулегендарния патриарх Бодхидхарма, който през 520 година идва от Индия в Нанюе (Кантон). В коаните нормално се споделя, че идва от Запад. Според легендата той е двайсет и осмият индийски и първият китайски патриарх на чан будизма.
На Бодидхарма се приписват четирите постулата, отразяващи особеностите на учението.
Тези постулати са:
не се основава на думи и писмена;
не се предава посредством сутри;
насочено е директно към човешката душа;
познай себе си и стани буда.
Първият принцип отразява момента от проповедта на Буда Шакямуни в Планината на лешоядите, когато той безмълвно демонстрира на слушателите си цвете. В дзен това събитие се преглежда като начало на предаването на висшата мъдрост без думи и писмена. Те се заменят от жестове.
В литературата за дзен могат да се намерят голям брой образци, в които се подчертава върху непосредствения набожен опит и като че се подценява както ролята на сутрите и шастрите, по този начин и на престижите.
Много от тези изявления на пръв взор звучат парадоксално. Типичен образец за това са необятно известните думи на Линдзи (яп. Риндзай) „ Ако срещнеш Буда, убий Буда; в случай че срещнеш патриарха, убий патриарха… “ (The Zen Teaching of Rinzai, 1976:43).
В коментара си към трийсет и седмия случай в сборника „ Мумонкан “ наставникът Умън (Мумон) акцентира, че за тези, които в действителност са разбрали отговора, не съществуват нито Шакямуни в предишното, нито Майтрея в бъдещето (Blyth, 1966:248–249).
Според Х. Дюмулин, най-авторитетния историк на дзенбудизма, не е допустима религиозна процедура (religious experience) без някаква форма на религиозно обучение. Ето за какво дзен би трябвало да се сложи в неговата духовна и интелектуална среда, като се прегледат махаянските сутри, от които той черпи ентусиазъм (Dumoulin, 2005:55).
Думите на Х. Дюмулин са в благозвучие с четвъртия принцип на Бодхидхарма, отразяващ всъщност смисъла на махаянската теория Татхагатагарбха, която има фундаментално значение в дзенбудизма.
Тази теория гласи, че на всички същества е присъща единна буда природа (санскр. buddhadhātu). Тя обаче е в евентуална форма (англ. Buddha-potential) и задачата на дзен практиката е да бъде обновена. Актът на нейното актуализиране се назовава сатори – японско четене на китайския писмен знак wù – и нормално се превежда като събуждане или прояснение
В китайския чан будизъм с доктрината Татхагатагарбха се срещат на първо време посредством Ланкаватара сутра и това е повода чан будизмът в началото да се назовава школа Ланкаватара (Торчинов, 2005:70).
Феноменът дзен е извънредно комплициран и многопластов. Той е неделима част от азиатската духовна просвета, като ни препраща към голям брой разнообразни течения и придвижвания. Вероятно това е повода някои дзен запалянковци да размиват неговите граници и да го свързват с всевъзможни психически феномени (Dumoulin, 2005: XVIII).
Будизмът има две съществени форми – тхеравада (хинаяна) и махаяна. Общоприета е гледната точка, че дзен следва да се преглежда в доктриналния подтекст на махаяна.
На картата по-долу е показано разпространяването на будизма в Източна и Югоизточна Азия. За насочна точка се приема Бодх Гая – град в индийския щат Бихар, където Буда получава прояснение.
Съществуващите различия са свързани основно с ролята на обособените страни в зараждането на чан будизма, неговото развиване в самия Китай и след прекосяването му в Япония, където той получава името дзен.
Според Х. Дюмулин три велики азиатски страни – Индия, Китай и Япония – имат забележителен принос в историята на дзенбудизма. Въпреки че той принадлежи на Китай и Япония, Индия не може да се преглежда само като негова насочна точка (Dumoulin, 2005: XX).
Според Д. Т. Судзуки родното място на дзен е Китай, а Япония е просто мястото, където той продължава да живее (Jaffe, 2015. Introduction, XVI).
За да не останат читателите с неправилно усещане, че Д. Т. Судзуки подценява индийските корени на дзен, ще изтъквам и едно друго негово изявление, съгласно което в дзен откриваме китайския прагматизъм, крепко споен с индийската метафизика и нейните възвишени размисли (Судзуки, 2014:454).
Според Алън Уотс дзен може да се преглежда като краен резултат от вековни обичаи в индийската и китайската просвета, макар че е повече китайски, в сравнение с индийски. След ХІІ в. дзен се вкоренява надълбоко и се превъплъщава креативен в японската просвета (Watts, 1999:3).
От позиция на казуса за ролята на Япония в развиването на китайския чан интерес съставляват и проучванията на Стивън Хайне. Той преглежда столетието от 1225 до 1325 година като знаков интервал, през който китайският чан се трансформира в дзен. Като долна граница на интервала Хайне приема годината, през която Доген (1200–1253) получава прояснение, а като горна – успеха на дзен наставника Дайто кокуши (1283–1337) в религиозния дебат (shūron) с водачите на старите школи (Heine, 2018:63).
В книгата, която предлагам на българските читатели, дзен е прегледан в подтекста на индийския, китайския и японския будизъм. Акцентът в книгата е освен върху одобряването на дзен в Япония, само че и върху последователното изместване на еклектичния дзен (kenshū zen), съдържащ детайли от ритуалната процедура на Тендай и Шингон, от така наречен чист дзен (junzen/junsui zen).
Доскоро се смяташе, че одобряването на чистия дзен се дължи извънредно на Доген, основателя на школата Сото. Нови документи, открити през втората половина на ХХ в., дават съображение да се счита, че при започване на този развой е активността на Нонин (?–1196) – създателя на първата дзен школа в Япония.
Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че Доген реализира това, което Нонин не съумява поради големия напън от страна на старите школи, станал причина да му се забрани да проповядва.
Утвърждаването на чистия дзен обгръща времето от 1191 година, когато китайският ментор Жуан Дегуан (1121–1203) предава учението на Нонин, до дебата при започване на 1325 година Това време, наречено в книгата векът на дзен, се вмества в историческия интервала Камакура (1185–1333).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ